Опитайте приставката на Jenata-vchas.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Помните ли златното момиче Бианка Панова-Ето как изглежда днес и с какво се занимава Помните ли златното момиче Бианка Панова-Ето как изглежда днес и с какво се занимава
Facebook Twitter Google+Срещам се със световната шампионка по Художествена гимнастика Бианка Панова по повод книгата й “В името на голямата цел!…зад кадър”. Питам я... Помните ли златното момиче Бианка Панова-Ето как изглежда днес и с какво се занимава

Срещам се със световната шампионка по Художествена гимнастика Бианка Панова по повод книгата й “В името на голямата цел!…зад кадър”. Питам я защо е написала тази книга, а тя отговаря, че от малка обича да пише.

Спряла да го прави на 17 г., когато личният й тийнейджърски дневник се оказал достояние на чужди хора.

Тогава се зарекла никога да не оставя мислите и чувствата си на хартия. Дълги години събирала всичко в себе си. Без отдушник. Един ден просто трябвало да се освободи.


Започни с любов, но продължи с още повече любов
“Пишех за себе си, имах нужда от това. Така се събра голям материал”, разказва Бианка. В книгата си споделя, че на 40 снизходително е обикнала себе си. Питам я колко е важно една жена да се обича?
А тя кротко – в неин стил, ми отговаря: “Всеки човек има нужда от обич, от топлина. Често грешим, като чакаме някой да ни обича, а това е процес, който започва вътре в самите нас. Не можеш да получиш любов, ако не дадеш. Или да накараш някой да те обича и уважава, ако ти самата не изпитваш тези чувства към себе си. Аз имах този късмет да срещна голямата си и споделена любов веднага, без несполучливи и болезнени търсения, но трябваше да се науча да я съхранявам и поддържам. А това не става със съмнения и страх. Обикновено неуверените в себе си изпитват ревност, завист или страх, че могат да загубят нещо. Човек трябва да е наясно със себе си – кой е, до къде може да стигне? А това не става, когато си на 20, нали? Някои така и не достигат до тези въпроси. В крайна сметка всички сме хора и всички имаме нужда от обич и човешко споделяне.”
Бианка е категорична, че най-важното послание в книгата й е, че всичко започва с любов, а се изгражда с още по-голяма любов. Питам я защо е нарекла книгата “В името на голямата цел”. “Това бе култов израз по онова време и ние всички израснахме с това мото”, обяснява ми тя. “Целта оправдаваше средствата и ние спортистите буквално осъществявахме този девиз в дела. Целта бе перфектност. Зачиташе се само златен медал и първо място. Нищо друго нямаше значение.” Питам я, не беше ли лицемерна тази цел? – “В никакъв случай! Лицемерна бе по-скоро грижата за тези, които отказваха или просто не им достигаха силите да издържат тези нечовешки натоварвания. “Уморените коне ги убиват!” – имаше такава поговорка. Важен е пътят към целта, не самата цел, а средствата са твой личен избор.”
Депресията, мъжът й и изходът
“След олимпийските игри през 88-а животът за мен сякаш бе приключил. Бях “виновницата” за краха на художествената ни гимнастика, заради грешката ми с бухалките. Вменената ми “вина” бе непосилна и изпаднах в жестока депресия. Тогава ангелското присъствие на човека до мен – Чавдар Нинов, успя да ме извади от това опасно състояние и да ме накара да се погледна с други очи. Бях вече изграден състезател и това, над което трябваше да се работи не бе толкова физическото, колкото психическото. Пожелах да изчистя името си, да възвърна самоуважението си и започнах да се готвя сама. Ето това бе проблемът – дръзването на двама млади хора да се опълчат срещу статуквото, да въстанат срещу системата, да потърсят правата си.”
Тайната на душата
Съпругът й д-р Чавдар Нинов я подкрепя във всичките й съдбовни решения, каквото се оказва и срещата й с д-р Мел Гил, американски психолог, мотиватор, философ, създател на “МетаТайната”, книга за управлението на мисълта. “Не че съм искала да променям нещо в живота си, но като че ли от тази среща се отключиха неподозирани потенциали, дълго затворени в мен”, обяснява Бианка. Човекът става човек, едва когато се обърне към духовната си страна. Понякога това става в по-късен етап от живота, понякога след тежка загуба или трагична случка. А понякога – изобщо не се случва. Ако си в мир със себе си, красотата и обичта са навсякъде около теб. За да стигнеш до този момент, в който светът ще е прекрасно място за живеене, трябва да минеш през 9-те кръга на ада. Ще трябва да си правила много компромиси, да си се влюбвала и разлюбвала, да си посрещала и изпращала много възможности, да си обичала и мразила, да си падала и да си се изправяла въпреки всичко, да си била обвинявана и да си обвинявала, ще трябва да си изконсумирала своите грешки, да си намерила начин да си простиш и отново да се заобичаш. Трябва да заслужиш свободата на душата си. Написването на тази книга ми помогна да се освободя от вменената ми “вина”. Проумях нещата от друга гледна точка. Станах по-добър човек.”
 

Още от категорията
Коментари